
или

„Най-старото златно съкровище в света, изкопано едва през 1972 година, не беше намерено в Месопотамия или Египет, най-ранните писмени цивилизации в човешката история. За всеобщо удивление, то беше открито в Североизточна България, близо до привлекателния, съвременен град Варна и е отпреди повече от 6000 години..
Проф. Колин Ренфрю, Саутхамптън, Великобритания
Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро , когато започва прокопаването на най-обикновен канал за кабел между две предприятия. Багеристът Райчо П., 21-годишен мъж от варненското село Аспарухово (днес квартал на Варна), копае и внезапно кофата на багера пропада леко, под нея в канала се отваря дупка. Багеристът слиза и започва с любопитство да разглежда дупката. В пръстта забелязва мръсножълти парченца метал със странни форми. Събрал няколко и се зачудил какво е това, защото не му приличало на злато. Все пак разровил и събрал всичките жълти парченца, които успял да намери. Носил ги в джоба си дни наред. Показвал ги на приятели, разпитвал. Досетил се, разбира се, че може би е открил някакви антики, и решил да ги покаже на археолози, които работели в Дългопол, Варненско. Там му казали, че предметите са ценни, да не ги поврежда. Веднага разбрали, че това вероятно е рядка находка, но не се издали, а в стила на епохата се обадили във Варненския музей и в милицията. Багеристът Райчо бил задържан и трябвало да обяснява от къде се е сдобил с тази ценна находка. Той обяснил всичко и завел археолози от Варненския музей на мястото.
С изпозването на този уебсайт се съгласявате с използването на бисквитки от наша страна. Повече можете да научите на Политиката за бисквитките