Символите на Великден

Знаете, ли че ... на Великден се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Легенда разказва, че празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите. Родната традиция повелява в неделя да се ходи на гости на кумовете и кръстниците. 

Представяме ви 10-те символа, с които се свързва празника Великден:

1. Благодатният огън

Хиляди християни от православните църкви в цял свят участват всяка година в ритуала в църквата на Божи гроб в Ерусалим „Слизането на благодатния свещен огън“ – най-голямото чудо в света след Възкресението Христово. Счита се, че благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен. С благодатния огън патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма. След това огънят се разнася във всички параклиси в голямата църква на Божи гроб и с него запалват изгасените кандила. От Ерусалим тръгва и към православните по цял свят.

2. Шарените яйца

Яйцето е най-популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури яйцето символизира началото на новия живот. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани още от древните римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата “Христос воскресе”. В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца.

3. Козунаците

Козунакът е съвременен заместител на Великденския обреден хляб. Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци. В Италия и днес приготвят козунаци под названието „Panetonne“ (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920 г. и то първо в градовете.

4. Агнешкото месо

Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

5. Великденският заек

Великденският заек има своя произход от предхристиянската наука за плодородието. Зайците, и по-точно дивите зайци, са символ на изобилието на пролетта. Според една легенда, Великденският заек е бил в началото голяма красива птица, принадлежаща на богинята Еostre (от нейното име идва названието на английски на католическия Великден – Easter). Един ден, тя превърнала своята любима птица в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

6. Великденската лилия

Лилията е символ на чистотата заради снежно белия си цвят и деликатната си форма. Тя символизира невинността и блясъка на новия живот. Нарича се Великденска, защото цветовете цъфтят през ранната пролет, по Великден.

7. Новите дрехи

Обличането на нови дрехи на Великден е традиция при повечето християни. Новите дрехи са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението.

8. Кифлички със стафиди

Една от най-старите великденски традиции е печенето на кифлички с кръст отгоре. Тази традиция датира открай време. Древните египтяни, гърци и римляни бележели хлябовете си с религиозни знаци, в чест на техните богове. Съществуват редица поверия, свързани с тези традиционни кифлички – вярва се, че, ако се пазят от единия Великден до другия, те ще донесат късмет на къщата. Използвали са се и като талисман, предпазващ моряците от корабокрушения. Окачвали ги над комина в кухнята. Така било сигурно, че всеки хляб, опечен в пещта, ще бъде перфектен.

9. Карнавалът

Великденският карнавал води началото си от средновековна Европа. Ранните християни са носили бели роби в дните, отбелязващи Възкресението, като символ на новия си живот. Новопокръстените пък е трябвало да обличат нови дрехи след Кръщение, за да покажат, че започват нов живот в Христа. След службата на Великден в много градове хората са тръгвали по улиците с кръст и свещи. Всичко това се е обединило и променило през годините, като в много малки градове се правят карнавални шествия, на които хората се маскират и обличат в старомодни дрехи.

10. Кошница с лакомства

По католическа традиция кошница, пълна с хляб, сирене, шунка и други храни за Великденския обяд са се оставяли по време на утринната Великденска меса в църквата, за да се осветят. Тази традиция се е развила до сувенирни кошници, пълни с шоколадови яйца, бонбони, играчки и фигурки на зайци.