Легендата за Млечният път

Знаете ли, че ... нашата планета Земя и ние с нея,  съществуваме в един от т. нар. ръкави на една огромна спирална галактика, наречена Млечен път. През ясните и особено безлунните нощи на юли, август и септември погледа ни е се привлича от млечнобялата ивица, която опасва небосвода. На едно място тя се разделя на два ръкава, които отново се съединяват в една широка, млечнобяла река, която „тече“ по небесната сфера. Това е  МЛЕЧНИЯТ ПЪТ.  Доста хора оприличават това на млечнобяла река, която тече по небето.

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — Вътре не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал от него. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът.

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.