Синята дупка в Белиз

Знаете ли, че ... Белиз е малка държава, намираща се в Латинска Америка, граничи с Мексико и Гватемала и е любима дестинация на всички природолюбители и почитатели на екотуризма. Със своите тучни вечнозелени гори, кристално чистите си води и колоритния си животински и растителен свят, малката карибска държава, ще ви впечатли с разнообразната си  природа. Вторият по големина коралов риф в света е разположен до брега на Белиз, а на няколко мили навътре в морето има група от малки островчета.

Външно от рифа се намира Великата синя дупка, която самият Жак Кусто, обявява през 1971 г. за едно от най-добрите места за гмуркане в света. Discovery Channel казва, че е едно от “10 най-удивителни места на Земята.” . Тя e разположена близо до центъра на Lighthouse Reef- малък атол на 96 км. източно от сушата на Белиз. Дупката е с почти идеална кръгла форма.

Това е най-голямата синя дупка в света(дълбока е 146 м, с диаметър 305 м.) и представлява подводна варовикова пещера, чийто покрив се е срутил. Впечатляващ е и контрастът между тъмносините води на дупката и околните тюркоазни плитчини на кораловия риф. Тъмносиният цвят се дължи на голямата дълбочина на Синята дупка. Тя е билет за пътешествие до праисторическите времена. Синята дупка в Белиз е изследвана от много учени по цял свят, които подкрепят теории и доказателства, че може да бъде свързана с изчезването на древната цивилизация на маите, както и да даде отговори на въпросите свързани с мистерията. Екипи от учени проучвали минерали, извлечени от ямата, идентифицирали са вариации в цвета и дебелината на слоя от който са извлечени, както и проби взети от лагуната в Белиз. Резултатите от констатациите бяха представени на 16 декември 2014 г. по време на есенната конференция на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско. Екипът е открил, че съотношението на титан към алуминии е променено в периода между девети и десети век, когато цивилизацията на маите е изчезнала. Повече титан означава повече тежки дъждове, които са засегнали района богата на елемента от вулканичната лава. От 800 до 1000 г. преди Христа е имало спад в честотата на тропическите циклони в полуострова, което означава, че е имало по-малко валежи. Пикът на сухия период е бил между 1000 и 1100 г. преди Христа, което довежда до изчезването на маите. Въпреки това синята дупка може би вечно ще провокира интерес в учени от много области, историци, водолази и екстремисти.

Как се е формирала ?

Милиони години наред Синята дупка е била суха пещера, в която са се формирали масивни сталактити и сталагмити. След последната ледена епоха,  топенето на снеговете повишило равнището на Световния океан и Голямата синя дупка в Белиз вече не била част от сушата. Когато човек се гмурне в нея, той плува под това, което е останало от някогашния покрив със сталактити и сталагмити по него. Най-вероятно голямо земетресение е причинило пропадането на пещерата и образуването на синята дупка. Стените близо до повърхността са гладки и на дълбочина от 44 м. започват да се срещат сталактити. Водата е спокойна и неподвижна, и позволява добра видимост на цели 61 м..В най-дълбоките зони на синята дупка няма живот, заради липсата на светлина и слабата циркулация на водата. Местните хора смятат, че Великата синя дупка, трябва да бъде причислена към едно от чудесата на света. Обявена е за национален паметник на Белиз и от 1997 г. е част от списъка със световното богатство на ЮНЕСКО.