Хипотези, които обясняват защо сънуваме

Сънищата като преход от краткотрайна към дълготрайна памет

Вероятно сънищата са произволно генериращи се истории, предизвикани от нервните импулси. Може би има и причина за подобно нещо. За да проучи тази идея, психиатърът Джи Занг предлага теория, според която мозъкът ни постоянно съхранява спомени, без значение дали сме будни или не. Сънищата обаче са "временно хранилище" - спомените попадат именно тук, преди да ги преместим от краткотрайната в дълготрайната памет. Те проблясват в съзнанието ни като сънища, след което ние тайни го поставяме във "файловете" на нашата памет.

Кошче за боклук

Според друга теория сънищата са метод, посредством който ние се отърваваме от нежеланите връзки и асоциации, които се натрупват в мозъка ни през деня. На практика сънищата са своеобразно кошче за боклук - механизъм, благодарение на който се отърваваме от безсмислените мисли и проправяме път на по-добрите. На практика сънуваме, за да забравим. Сънищата ни помагат да елиминираме прекомерната информация от нашето ежедневие и да запазим само най-важните неща.

Консолидация на това, което вече сме научили

Тази теория е пълна противоположност на предходната. Според нея ние сънуваме, за да запомним, не за да забравим. Тя се базира на изследвания, според които хората запомнят по-добре онова, което са научили, след като го сънуват. Подобно на теорията на Занг, и тази предполага, че сънищата ни помагат да съхраним това, което сме научили.

Вижте още: 11 феномена свързани със съня и тяхното научно обяснение

Тази идея се подкрепя и от скорошните изследвания, свързани с травмата. Според нея хората, които заспят след травматично преживяване, са по-склонни да запомнят ужасното нещо, което им се е случило и то да ги преследва за дълъг период от време. Именно затова съществува практика хората, преживели травма, да се държат будни няколко часа след това, макар и да са изтощени. Смята се, че по този начин се пречи на консолидацията на травматичните спомени.

NEXT PAGE >>