Най-големите загадки срещани в Австралия (ВИДЕО)

Знаете ли, че ... мистериите са навсякъде около нас, за които науката често няма логично обяснение, или обяснение което често пъти е трудно смилаемо за нашия разум. В тази статия ще ви запознаем с едни от най-големите загадки срещани в Австралия.

Светлините наричани „Мин Мин“

Говори се, че това е една от най-големите австралийски мистерии. Светлините „Мин Мин“ преследвали хората, някои дори следвали ужасените пътешественици безумно надалеч. Един от първите известни случаи е от 1918г., когато странна светлина тръгнала след един фермер. Малко след това хотел на име Мин Мин изгорял – феноменът е кръстен на него, обясняват местните в Чанъл, Куинсланд, които знаят за светлините Мин Мин от шест десетилетия.

Вече хиляди души са станали преки очевидци на феномена. Обясняват, че повечето светлини са с овална форма и се носят на около метър разстояние над земята. Популярна хипотеза гласи, че става въпрос за феномена „фата моргана“, при който далечни обекти – понякога планини и цели градове – се отразяват като обърнат мираж над хоризонта. Въпреки това твърдение, все още няма сигурно и пълно обяснение за светлините и те си остават мистерия.

Сутрешната слава

Този рядък метеорологичен феномен се вижда всяка пролет в градчето Бърктаун, северна Австралия, който представлява необикновени облаци, наричани “Сутрешна слава“. 

Облаците „Сутрешна слава“ наподобяват огромни, усукани въжета, носещи се безкрайно в небето, но за тези облаци за съжаление е известно много малко. Този феномен е срещан и в други точки на света, но само в Бърктаун хората ги „яхват“. Ежегодно през пролетта почитателите на екстремните спортове се събират за неповторимото изживяване. Любопитното за тези облаци е, че те не се движат бавно – простиращи се по целия хоризонт, те напредват доста бързо и създават подемна сила, която е добре дошла за ездачите на облаци. Ентусиастите летят пред облака, който може да предостави до няколко часа небесно сърфиране.

Градът на тарантулите

Светлокафявите тарантури не спират да изумяват учените. В Северната част, близо до град Манингрида, 25 000 светлокафяви тарантули живеят в непосредствена близост една до друга, като бърлогите им се намират през няколко метра. Учените смятат, че около Манингрида е най-голямото струпване на тарантули в света, а човечеството не знае почти нищо за тези паяци.

Сам по себе си, факта че толкова голям брой тарантури се намират в 10-километрова долина е една от необяснимите мистерии на паяците. Не се знае също къде държат малките си и дали са уникални за района. Едни от малко известните факти за тези тарантули са, че мъжките са по-дребни от женските и видът им може да плува и диша под вода като си пренася запаси от въздух под формата на балончета. Откритието на тези тарантули е направено преди десетина година и учените се надяват, че отровата на този вид паяци, може да е ценна за фармацевтиката.

Пандоравирусът

През 2009г. в Чили е открит мегавирус. Той бил от нов тип и учените не успяват да намерят прилики с никой друг вирус познат до този момент, поради тази причина го класифицират като нещо напълно ново – пандоравирус. Две години по-късно през 2011-та, друг вид пандоравирус е открит в Мелбърн, който бил много голям и загадъчен за учените.

Резултатите от изучването на двата вируса показват, че 93% от гените им са неизвестни за науката и никой не знае откъде произхождат. Повечето вируси като ХИВ и грипа – имат около 10 гена, този от Мелбърн обаче притежава 2000 гена. Никой не знае за какво служат всичките тези гени, как функционират и дори защо са толкова много на брой.

Ботаническият динозавър

Съществува ботанически еквивалент на жив динозавър, открит през 1994г, когато са открити последните оцелели дървета от вида „волемия“. Волемята е била отговорна за сянката на динозаврите, преживявала е 17 ледникови периода и безброй природни катаклизми. Всички ние се питаме, как от това издръжливо дърво са останали само 100 екземпляра, които са скътани в една горичка? Още повече, че този регион е опустошаван често от горски пожари, което прави откритието на вида още по-необяснимо.

Редкият вид някога е бил широко разпространен, а фосилите показват, че е останал непроменен за последните 200 милиона години. След като последните фосилни открития на вида са датирани отпреди 2 милиона години, заключението е, че някъде по това време е загинала и последната волемия. Иглолистното дърво обаче все още е живо. Една хипотеза предполага, че са останали толкова малко дървета от този вид, поради нивата на въглероден диоксид в атмосферата, които са били по-големи. Днес концентрацията му е твърде малка, за да виреят.

Смъртта на акулата „Алфа“

През 2003г. учените следили огромна бяла акула, която била наречена „Алфа“. Тя била 3-метров хищник, който дава на учените повод за ожесточени дебати. Нещо мистериозно изяжда „Алфа“, 4 месеца след като й било поставено GPS проследяващо устройство. Това е най-общоприетата теория в която се вярва. Чипът изялувал на брега и разкрил информация, която хвърля учените и цялото интернет пространство в смут. Някои ентусиасти дори тръгват на лов за огромно чудовище. Какво ли би могло да изяде 3-метров голям супер хищник?

Подробен анализ показва, че акулата се спуснала до 580 метра дълбочина, след което температурата й се покачила до 30°C. Точно това е причината някои да смятат, че акулата била погълната цяла и тази висока температура е дошла от стомаха на мистериозния убиец. Други не са толкова убедени в това. Те са на мнение, че по-голяма акула е нападнала „Алфа“ и е откъснала парче месо от нея заедно с GPS устройството. Въпреки това ловците на чудовища не се отказват и приемат като напълно възможно Алфа да е станала жертва на праисторическо чудовище – 20-метровия мегалодон, който е бил виждан в австралийски води.